Ключът към погледа от птичи полет

Днес нека поговорим за това как се преобразяват хората, когато използват дадения им живот и живеят всеки миг от „сега“ съсредоточено.

Ти можеш да разбереш котодама (духът, който живее в думите), вложена в истината, че „да живееш сега с цялото си сърце означава да живееш, като влагаш енергия в ‚съзнанието, което е тук сега‘, а не в бъдещето или в миналото“, нали?

Котодама, разбира се, е резонансът, енергията, преди тя да се появи като думи.

Когато живееш така, съзнанието ти се преобразява в съзнание, което обгръща „всяко състояние на нещата“, изглеждащо като отделено и противопоставено, и прегръща всичко, което съществува.

Виждаш ли, това е така, защото собственото ти съзнание се разширява и разгръща.

И така, какво се случва, когато съзнанието се разширява?

Преди да обясним това, нека потвърдим какво са хората по своята същност.

Хората всъщност са самата светлина на живота, нали?

И те са същества, чийто обхват на съзнанието се разширява, колкото повече се развива съзнанието им, докато започнат да участват дори в дейностите на великата хармония на планетата, към която принадлежат, на своята галактика и на цялата си родителска галактика.

Да видим… например, представи си, че тялото ти във физическия свят е светлината на живота.

Тялото, което смяташе за себе си, става по-голямо и се превръща в тяло с размер малко над два метра.

Разширява се още и става тяло малко над пет метра.

Десет метра, петдесет метра, сто метра, петстотин метра, един километър, десет километра, хиляда километра, десет хиляди километра: представи си стъпка по стъпка как тялото ти се разширява така.

Тъй като истинският човек не е физическо тяло, а светлината на живота, дори когато тялото ти става все по-голямо, няма да се блъснеш в други хора и сградите няма да ти препречат пътя.

Можеш да се разширяваш, докъдето пожелаеш.

Точно това е най-великото качество на светлината на живота.

Слушай: колкото по-голямо става сърцето ти, толкова повече то започва да съдържа всичко.

Можеш да осъзнаеш, че всичко съществува вътре в теб.

Става ти ясно, че всичко съществува вътре в теб.

Например, представи си, че едно съзнание, разширено до размера на Земята… е самото твое съзнание.

Тогава всяко събитие и явление, което се случва в света на Земята, се случва в света вътре в сърцето ти, нали?

Многото божества в божествения свят имат съзнание, което гледа света отгоре с такива божествени очи.

Съвсем същото е и при космическите същества като нас, които вече са одухотворени и работят на други звезди.

В не толкова далечното бъдеще и ти скоро ще се преобразиш в същество, което гледа на себе си и на другите с такива „очи на светлината на живота“, затова не слушай така, сякаш това се отнася до някой друг.

В процеса на превръщането на такъв божествен поглед от птичи полет в собствените ти очи има нещо, което всеки забелязва.

То е, че между всяка двойственост – неща и неща, хора и хора, време и време, вътре и вън, организации и организации, сърца и сърца, думи и думи, любов и омраза, онези, които нараняват, и онези, които биват наранени, жени и мъже, все неща, които изглеждат като съществуващи поотделно – има междинно пространство (на японски „аваи“), което ги свързва, и дали можеш да насочиш съзнанието си към него, е ключът към еволюцията на съзнанието.

За всеки човек онова, което управлява това междинно пространство, са неговите божества и духове закрилници.

Това означава, че доколко можеш да повериш на своите божества и духове закрилници мислите, за които беше убеден, че са ти, и доколко можеш да направиш съзнанието си едно със своите божества и духове закрилници, е самият барометър, който показва напредъка на еволюцията на съзнанието ти.

Когато съзнанието се разшири още повече, можеш да забележиш, че онова, което лежи между двойствеността, е съзнанието на великия източник на живота, който е сътворил Вселената.

Когато това стане, можеш да осъзнаеш, че междинното пространство (аваи), което съществува по средата на двойствеността, е било изворната сила, която дава живот на всичко, тоест самото космическо съзнание.

Може да е трудно да се стигне дотам изведнъж, но хората, които в ежедневието си непрестанно отправят молитви на благодарност към своите божества и духове закрилници, за да станат едно с тях, могат в не толкова далечното бъдеще да направят свое съзнанието, което съдържа цялото, за което току-що разказах.

Непременно.

Защото всеки човек е космическо човечество, което носи в себе си космическия живот.

Не е нужно да се стремиш да придобиеш трудни теории или знания; просто прекарвай дните си, като през цялата година мислиш: „Дух закрилник, много ти благодаря.“

Тогава ще дойде денят, когато ще можеш да почувстваш реалността на онова, което обяснихме, с цялата си душа, със самия живот.