Преминаването на петте сетива в по-високо измерение – 5

(Продължение от миналия път)

Защо продължавам да говоря за зрението

Чувам гласове, които казват: „Нали трябваше да става дума за преминаването на петте сетива в по-високо измерение, защо всичко е за зрението…?“, затова нека тук отделим един момент, за да „погледнем назад“.

Опитай да си спомниш, че говорех в следния дух:

„За да издигнеш петте си сетива в по-високо измерение, най-добре е първо да издигнеш сърцето, духа и съзнанието си в по-високо измерение (да дадеш предимство на еволюцията на съзнанието).“

„Ключът към издигането на петте сетива в по-високо измерение е в зрението.“

„Преминаването на зрението в по-високо измерение = развиването на окото на сърцето.“

„Каква е нагласата, с която правилно да развием окото на сърцето?“

Причината да говоря така е, че сетивният орган, наречен [зрение], е онова, което свързва петте сетива заедно, и сред петте сетива [зрението] е това, което е свързано със сърцето, духа и съзнанието с най-близката връзка.

Казвал съм и нещо в този дух, нали?

„За да направиш полето на осъзнаване от птичи поглед част от сърцето и тялото си, е важно да поставиш духа си (сърцето, съзнанието) поне едно измерение над физическото тяло.“

Който и да се опита да го определи по какъвто и да е начин, връзката между сърцето и тялото си остава [сърцето води, тялото следва].

Но много от хората във физическо тяло на Земята несъзнателно живеят с ценността [тялото води, сърцето следва].

За да обърнеш тази ценност наопаки, е добре да си представиш състоянието, след като съзнанието е напуснало физическото тяло.

То е празна обвивка, така че няма как да се движи и просто се разлага с течение на времето, нали?

Това означава, че душата е тази, която движи физическото тяло.

Душата, както винаги казвам, е „колективно вибрационно тяло на съзнанието, съставено от седем сърца“.

Когато това колективно вибрационно тяло на съзнанието напусне физическото тяло, това е „смъртта на човека във физическо тяло“.

Реалността на силата, която те движи

Между другото, повечето хора на Земята си мислят: „В момента вървя по пътя (вървя сам)“, макар че, когато вървят, не движат краката си със собствената си сила на волята, нали?

Забеляза ли, че там една важна гледна точка остава назад и бива забравена?

Краката ти не получават заповеди от съзнанието на човека във физическо тяло – „Десен крак, мърдай; ляв крак, мърдай; десен крак, мърдай; ляв крак, мърдай…“ – и въпреки това само с мисълта „Хайде да отидем на еди-кое си място“ краката ти се движат сами, нали?

Дори докато хората спят нощем, дишането им продължава, без да спира, и въпреки това има много хора, които никога не се спират да размислят как дишането им продължава, и които са напълно погълнати от собствените си работи, докато са будни.

Не е ли странно? Действието на живота е толкова естествено, че трудно се забелязва.

Не са ли всички тези неща „силата на живота“?

Каква сила движи човечеството, кара природата да циркулира, сътворява всички живи същества и е дала на Земята всичките ѝ цветове и шарки?

Това е „силата на живота“, нали?

Какво, за бога, е сътворило космоса, пръснало е из него неподвижни звезди, планети и луни на групи, наречени галактики, и управлява тяхното съвършено подредено движение?

Това е „силата на живота“.

Някои хора я отделят от себе си, поставят я далеч горе и я почитат под имена като Бог или Буда, но ако просто подредиш фактите и ги погледнеш, всичко е явление, което се случва именно защото „силата на живота“ живее и действа в него.

Като се върнем към хората: именно защото животът действа, можеш да дишаш, кръвта и телесните ти течности циркулират и се обновяват, а ти смилаш онова, което ядеш, усвояваш хранителните му вещества и изхвърляш онова, което не ти трябва, нали?

Хората, които са здрави телом и духом, могат да движат телата си и да мислят свободно, без да го осъзнават, нали?

Бих искал още веднъж да попиташ собствения си „живот“ за реалността на тази „сила, която те движи“.

(Следва продължение)