Епохата на добрите хора (Част 2)

(Продължение от миналия път)

Ако помислите малко спокойно, ще разберете.

Един толкова зле заплетен свят не може да бъде спасен само с появата на един или двама спасители.

Разбираме желанието да се надявате на това, но светът се променя от много по-дълбоко място.

Да предположим, че се появи спасител със свръхчовешка, надхвърляща всичко сила и със сила накара всички проблеми на света и всички раздори на човечеството да се подчинят и да спрат.

Е, какво мислите, че би станало със земния свят след това?

Мислите ли, че би могъл да премине в нов свят с велик, щастлив край?

Да, точно така.

Именно: той би повторил същите грешки.

Това не би било истинска промяна.

Ако самите хора на Земята не се променят, земният свят никога няма наистина да стане по-добър.

Затова точно сега, в едно кътче на земния свят, тихо се разпространява дейност, която подкрепя възраждането на божествеността, живееща във всички хора.

Удивителното у вас сред цялото човечество на Земята е, че макар да вършите изключително велико дело, нямате никакво желание да го показвате и се посвещавате на това да бъдете невидимата опора под пода.

Истински добър човек е онзи, който винаги може да предложи собственото си сърце и тяло и да даде най-голямата си искреност в името на света и на другите.

В досегашния свят, както животът на д-р Тецу Накамура беше отнет съвсем наскоро, е имало малко примери такъв начин на живот да бъде възнаграден. Но отсега нататък ще бъде различно.

Епохата, в която се печели, като другите се използват за стъпало, е към своя край.

Начин на живот, който, воден от инстинкта за самосъхранение, се опитва да опази себе си дори с цената да нарани другите, вече няма да действа.

Завесата вече се е вдигнала за истинската епоха на добрите хора и в части от света е започнала епохата на божествената любов, нали?

В такъв свят колко дълбока и широка е любовта на човека ще бъде в пълно съответствие с това колко е щастлив той.

Добре е да запомните, че отсега нататък колкото по-малко личен интерес има човек, толкова повече може да живее в непоклатимо щастие.

Дали ще можете да живеете така, както желаете, в епохата занапред, зависи преди всичко от това дали можете да се разтворите и разлеете във великия океан на живота и да направите пътя на великия океан свой. Затова се упражнявайте, докато вървите, като увеличавате, дори с минута или две, времето, в което можете да живеете с божественото сърце като свое.

Тогава неусетно ще можете правилно да виждате божествеността, която живее във всичко, и да живеете начин на живот, който я прави действителност. (Край)